Първите хроники за присъствие на привърженици на Ботев Пловдив Ф.К. по стадионите са от 1929 г. Историците, позовавайки се на тогавашните вестници, твърдят, че през същата година близо 300 пловдивчани са посетили финала за Царската купа в София между отборите на Ботев Пловдив и Левски София. Двубоят завършва 1:0 за “жълто-черните” с гол на Никола Щерев-Старика и по този начин отбора от “Колежа” за първи път в своята история става шампион на България. На Централна гара-Пловдив футболистите и пътуващите привърженици са посрешнати от многохилядна тълпа, която под звуците на “Шуми Марица” и “Тих бял Дунав” ги съпровожда до централния площад на града. През същата тази 1929 година Ботев Пловдив се сдобива с прякора “канарчета”. Причината е в кафеза с пойни птички, подарен на отбора по време на турнето му в Турция. Дарът е бил направен от българската колония в Цариград. Феновете на БПФК се формират за първи път, като организирана група за подкрепа през 60-те години. Особено активни са в периода 1964-1969 г., когато се появяват на два финала за Купата и следват непрестанно любимия си отбор из цяла България през шампионската 1967 г.. Първоначално са се появявали на стадион “Колежа” с големи байряци и кречетала, а също така са издигали два огромни военни балона с лика на клубния патрон Христо Ботйов Петков. Тогава е известна бандата “Седем братя”, която пеейки “Тих бял Дунав” е заемала места на Трибуна Изток – наричайки я по онова време “Слънчев бряг”. През 70-те години активността на “жълточерните” привърженици затихва, но пък и точно тогава публиката на БПФК се преоформя в англо-саксонски тип – само шалчета и юнашко пеене. Остава и традицията най-яростните измежду тях да стоят на източната страна на клубния стадион. Песента, която най-често са подемали е била вече “Вървят ли двама на дълъг път”. Едва през 1979 г. привържениците на БПФК започват отново да намират място в криминалните хроники. Тогава остава паметна битката им с фенове на Левски София преди мача на "Герена". Пътуващите привърженици на БПФК (около 600 човека) са атакувани на “Лъвов мост” в столицата от фенове на Левски София и така се възобновява отдавна забравената вражда между тях. През 80-те години canaries ultras правят исторически десанти в София (`81 финал за Купата) - 4000 човека, в Кърджали (`84 пак финал) - 9000 човека и в Стара Загора (`88 полуфинал с Левски София) - 8000 привърженици. В мача-реванш за КНК срещу Барселона (1:0 с гол на Георги Славков) през есента на 1981 г. е постигнат рекорд по посещаемост на пловдивски отбор – 62 000 зрители!!! Все още обаче предвижванията на “жълточерните” запалянковци из страната са стихийни и лошо оргинизирани, макар и най-интензивни в сравнение с всички други периоди от историята на Ботев Пловдив. Най-големите изстъпления през този период са безредиците предизвикани на мачове в Пловдив срещу Левски София и столичния Локомотив. След срещата срещу "сините" през пролетта на 1980 г. на Ботев Пловдив му е забранено да играе дерби-мачове на "Колежа" и отбора ги играе на стадион "Девети септември" ("Голямата къща"). Там "жълточерните" привържениците по традиция заемет Южен Сектор-II етаж. През есента на 1986 г. след мач от евротурнирите с Динамо Минск (0:1) фенове на БПФК от Кършияка пребиват двама руски туристи в близост до хотел "Ленинград" (сега "Санкт Петербург"). По същото време след гастрол в Сливен, където е поломена централната улица на града, 18 пътуващи привърженици на "канарчетата" са осъдени за хулиганство. Година по късно след мач-реванш от турнира за Купата на УЕФА (2:2) се заформя масов бой с гостуващата група от 700 навиачи на "Цървена звезда". В този период по-изявени лидери сред ботевистката публика са Митьо Ушатия, Секата, Борю Дългия, Дисципа, Наско Червения, Любо Католика и Иво Гумената глава. След 1989 г. привържениците на БПФК постепенно минават под влиянието на италианското движение ULTRA. Периода 1989-1991 г. е най-анархисткия в историята. Боевете са оставени на втори план и връх взима безпречинното трошене на влакове, гари и заведения. Оттогава датира и принципа на майните - и ботевисти, и локомотивци - че "насилието е само за износ" т.е. спазва се неписано правило да се хулиганства само извън пределите на Пловдив. Най-варваските хроники са от Бургас`89 есен, Пазарджик`90 пролет и Стара Загора`90 пролет и `91 пролет. Финалът за Купата през 1991 г. във Велико Търново е свързан с нов як бой между привърженици на Ботев Пловдив (около 1000 човека) и Левски София(около 2500), който има продължение и в срещите от шампионата през следващите две години. Първата групировка на canaries ultras от съвременен тип е IZGREV BOYS, образувана през 1993 г. Идеята за подобно формирование се заражда още през есента на 1992 г. след евромача срещу Фенербахче (2:2), когато в Пловдив се изсипват 10 000 "Джагали". Нуждата от организирана и добре подготвена подкрепа за любимия отбор кара няколко ботевисти-ветерани от пловдивския квартал "Изгрев" да се групират около идеята. Групата наброява около 60-70 радикални привърженици. Главен идеолог на BOYS е Божо Пънка, а сред най-дейните му последователи са Милкара, Дидо Тубата, Антон Лудия, Аксиев, Митко Китката, Ивинци, Лъчо и Вельо. IZGREV BOYS първи започват да се организират по западноевропейски образец - собствени шалчета и трансперанти на групировката, организираност при пътуванията, предварително плануване на акции и прочие. В евромача с Олимпиакос (пристигат близо 6000 гърци)през есента на 1993 г. е първото бойно кръщене на "изгревите" - наказани са десетки шалчета и гръцки автобуси. Две години по-късно се формират още две групировки от привърженици на БПФК - БРИГАДИ БРАННИК и ГРУПА СЕВЕР. БРАННИКЪ са феновете от Кичук Париж (КП), които са най-многолюдната група на Трибуна Изток. Най-емблематичните им фигури са Тера и компания, Челсито, Бочев-Бон Хоф, Жан, Динака, Томо (Тони Меола), Джинго, Попа, Чумата, Бляка и Вальо Канара (вече покойник). Групировката се вживява в ролята си на нелегална организация и няма собствени знамена. Девизът на БРАННИКЪ е взаимстван от феновете на A.S.ROMA, чийто отявлен фен е идеологът Бочев - "БПФК не се дискутира!Само се обича!". Безспорно "бригадите от Южен Пловдив" са най-анархистката и дезорганизирана част от привържениците на Трибуна Изток. Феновете от Кършияка сами се наричат по различен начин, но в имената им винаги присъства думата "СЕВЕР". В квартал "Филипово" се зоват ДЕЛИJE СEВEР (понеже повечето там са симпатизанти на Звезда), в "Гагарин" се считат за БУНТА(от бунт, бунтовници) СЕВЕР. Тези пък от "Захарна фабрика" и Централен Каршияка се пишат ГРУПА СЕВЕР, а трансперантите им са Yellow Power и Dangerous. От Кършияка произлиза и skinheads-бандата на Трибуна Изток,начело с Мамбата. ГРУПА СЕВЕР няма ясно изразени лидери, а по-известни имена са Жоре Бабата (голям биткаджия!!!,но след като стана татко рядко е сред пътуващите привърженици), Хелера, Пушилката, Валето, Боги, Чефо Звездаша, Андрейчо, Румбата, Сашо от "Гагарин". От старата генеарация, която бе най-дейна през 80-те - Иво Гумената глава, Любо Католика (сега емигрант), Болшевика (затворник), Красю Червения(затворник) - е останал само Краси Булдога. BANDITS е най-младата ултрасгрупа от Трибуна Изток. Формира се от 16-19 годишни момчета през 1999 г. и е първата, която не е на квартален принцип. Наброява около 60-70 "млади шпаги", тартор на BANDITS е Пешо Бакала. Групата се слави като "първа ударна", защото винаги се пуска най-напред в акции с различна цел. КАМЕНИЦА УЛТРАС са привържениците от едноименият квартал. Те стоят в северната част на Трибуна Изток и представляват тумба от двайсетина фена, развяващи еднакви знамена. Въпреки високата си възраст - средно 30-35 годишни - приличат повече на пионерска дружинка. CENTRUM HOOLS е банда от ценралната градска част на Пловдив. Ходят по мачове винаги организирано и се славят със старовремските си шалове - класическо жълточерно райе. Обикновенно стоят в най-южната част на Трибуна Изток и по време на мач остроумничат с чуждите играчи. Падат си по изработката на разни "весели" трансперанти и обичат да се заяждат с феновете от Централния сектор. Безспорен лидер сред тях е Алексей-Пезо Арми, който е ветеран от агитката през 80-те. СОФИЯ КЛУБ БОТЕВИСТА е най-новата групировка (третата след Първи Фенклуб и Каменица Ултрас официално регистрирана в съда), наброяваща около 30 фена живеещи постоянно в столицата. Някой от тях са кореняци софиянци!!! Минава и за най-интелигентната, тъй като голяма част от нея са висшисти - адвокати, лекари, художници. Появява се организирано само на "домакински" мачове в София. Най-ботевисткият квартал в Пловдив "Смирненски" обаче няма своя групировка, въпреки, че от там излизат едни от най-дейните привърженици на БПФК - Лешника, Арменеца, Дакуто, Гълъба, Моторхеда, Сапъка, Киро Линейката, Вангел, Коко Хипара. В края на 1998 г. феновете от "Смирненски" и "Прослав" се наричаха GRANATE и се опитаха да направят нещо, но нещата бързо пропаднаха по ред причини. След това повечето от тях започнаха да се прикрепят към другите групировки на Трибуна Изток. Най-големият погром за 90-те години на canaries ultras е през Май`95 в София преди финалния мач за Купата срещу Локомотив София. Тогава пред Националния стадион се изсипват близо 2000 майни, които за първи път прокламират "Новият ред" - обединението на трите тогавашни групировки от "Изгрев", Каршияка и Кичук Париж в т.нар. CANARIES ULTRAS FRONT (CUF). Стотина от тях (главно от BOYS), след като разбиват нападналите ги фенове на Левски София, започват масови безредици на спирката на "Орлов мост". Изпочупени са два автобуса от градския транспорт, пребити са минувачи, жестоко наранени са полицаи. Битката с ченгетата продължава близо час. Шестнайсет човека са арестувани и осъдени - Божо Пънка, Насо Моторхеда, Дакуто, Тръбата от "Тракия", Тера, Бочев, Дидо Тубата, Челсито, Джингиби, Попа, Чумата, Митко Китката, Аксиев, Милкара, Динака и Вельо. През 1993 г. привържениците на БПФК останаха в историята на българския футбол с посещението си в Благоевград на финала за Купата срещу ЦСКА. Около 12 000 майни подкрепиха любимия си Ботев Пловдив - нещо невиждано дотогава за мащабите на България!!! Феновете на БПФК през 70-те и 80-те години са последователи на англо-саксонския начин за правене на агитка. През 90-те се преориентират към латинската традиция, а в момента са някаква самородна смес от двете. Подръжава се главно на публиките на Звезда, АЕК Атина, Рома, Севиля и Атлетико. През есента на 1995 г. в Пловдив за евромача Ботев Пловдив - Севиля (1:1) пристигат 150 човека от BIRIS ULTRAS. Тогава за първи път "Колежа" вижда публика от класическо движение в Западна Европа. Роля за оформянето на C.U.F. имат и гастролите в София на фенове на Звезда и Панатинайкос в началото на 90-те години, както и тези на Олимпиакос в Пловдив. След войната в Югославия много сърби се заселват в Града на тепетата и дават отражение върху ултрасмодата сред майните. Италианци, които по различни причини са се установили в Пловдив, а също и разни гръцки студенти в града спомогат за формирането на тази субкултура. Според феновете на БПФК техни врагове са левскарите, ченгетата и журналистите, а останалата част от населението им е безразлична. През 1999 г. съдебно се регистрира Първи Фен Клуб на Ботев Пловдив. Той има за цел единственно да легализира дейността на ботевистката публика, но не и да бъде представителен за нея. В 1.ФК членуват около 40-50 човека, а председател е Атанас Китипов.